Влизам в магазина за техника на „Витошка“ и усещам познатото чувство — не за свобода, а за капан. Шест еднакви телевизора, подредени като войници на парад. Разликите? Две стотинки, размери на рамката и различна софтуерна простотия, която трябва да „превърне“ гледането в преживяване. Като да си купиш маратонки, а да ти ги вържат с панделка.
Гледам и се чудя — кой нормален човек влиза тук, за да избира? Всеки производител на едро вече е отрязал краищата, за да не се заяждаме с реални различия. Преди купувах телевизор заради кинескопа, после заради матрицата, после заради резолюцията. Днес? Днес купуваш бранд. Логото на кутията. Сякаш си на пазар за дрехи.
Истината е, че изборът е илюзия. Като да си мислиш, че можеш да избереш между две еднакви коли, боядисани в различен нюанс на сиво. Плащаш повече за същото, само за да имаш чувството, че си взел решение. Производителите го знаят, затова ни заливат с „иновации“, които не решават никакъв проблем. „Умна телевизия“, която се опитва да познае какво искаш да гледаш, вместо просто да ти даде дистанционно.
Същото е и с хладилниците. Всички са бели, всички са с фризер долу, всички имат дисплей, който свети като коледна елха. Разликите? Енергиен клас, който е толкова близък, че ще ти трябва микроскоп, за да го различиш. И пак — плащаш за марка, за дизайн, за маркетинг.
В магазина за мебели положението е още по-трагично. Плоскости от талашит, ламинирани с нещо, което прилича на дърво, но е по-крехко от хляб. Всичко е сглобяемо, всичко е „модерно“, всичко е безлично. Няма майсторлък, няма характер, няма душа. Само етикети с цени и обещания за „лесна поддръжка“.
Илюзията за избор е най-големият трик на съвременния пазар. Те не искат да ти дадат най-доброто, искат да ти дадат достатъчно добро, за да не търсиш друго. И ти го дават в шест варианта, за да си мислиш, че контролираш нещо. А всъщност контролират теб — портфейла ти, времето ти, вниманието ти.
В крайна сметка, истинският избор е скъп. Истинският избор изисква време, проучване, сравнение и риск. А това е нещо, което пазарът не обича. Пазарът обича лесните решения, обича инерцията, обича да те държи в рамките на илюзията.
Аз също имам подобен проблем с избора на техника. Дори като избирах нов лаптоп, имаше само две реални марки, които отговаряха на изискванията ми, а моделните разлики бяха толкова малки, че накрая реших по марката, която има по-добра поддръжка. Наистина е като да избираш дрехи по етикет, а не по материя.
Наистина ли смяташ, че и при телевизорите е така, както при колите със сивия цвят? Аз поне си спомням, че преди няколко години имаше огромна разлика в качеството на картината между различните модели, дори в рамките на една и съща марка. Днес сякаш всички са стигнали до едно и също ниво и наистина остава само въпросът кой бранд ще избереш.
Наистина си прав, че изборът е сведен до бранд. Интересно ми е обаче дали според теб има изобщо смисъл да се ровим за разлики, ако производителите умишлено ги правят минимални, за да ни подтикнат да гледаме само цената и логото. Понякога имам чувството, че просто губим време.