В големите магазини всичко е премерено – рафтовете, светлините, дори широчината на количката. Но не и цените. Тръгнах да купя сирене и на етикета пишеше три евро. Взех го, добавих още няколко неща и зачаках на опашката. Касиерката го мина през скенера и екранът светна с три и деветдесет. Без стикер, без обяснение, без дори намръщено извинение.

Уморен съм от „експерти“ по ценообразуване, които говорят за „динамични алгоритми“ и „глобални пазарни тенденции“. Тези хора никога не са стояли в девет вечерта, когато искаш просто да си купиш вечеря, без да се чувстваш измамен. За тях това е таблица в Excel, а за мен – чиста далавера.

Когато работиш с ръце, знаеш, че и един милиметър разлика може да провали цял детайл. Тук разликата е съзнателна и цели да остане незабелязана. В социалните мрежи всичко е „естетично“, „лайфстайл“ и „перфектно за снимка“. Цената е второстепенна. Там не виждаш касовата бележка, където цифрите растат като безконтролна трева. Там е красиво, но в реалността е сметка.

Магазините залагат на това, че след дълъг ден няма да проверяваш всеки етикет с лупа. Те знаят, че ще приемеш новата цена за нормална. Това е по-хитро от директна лъжа – те разчитат на нашата склонност да приемаме информацията за вярна, докато не се сблъскаме с доказателство за обратното. И доказателството идва едва на касата.

В мрежата продуктът е „must-have“, а в магазина – „твърде скъп“. Това е измама на очакванията. Когато цената се сменя без предупреждение, тя не просто променя сумата – тя руши доверието в самата търговия. В споразумението, че написаното на етикета е вярно.

Инфлацията не ме интересува. Интересува ме фактът, че някой е решил да промени правилата на играта, докато аз вече съм влязъл в нея. И го е направил тихо. Това е по-опасно от всяка официална повишица.

Надявам се следващия път касовата лента да не ми изненада с нова, невидима реалност. Но се съмнявам.