Много харесвам Станка Златева и искрено съжалих, когато на последната олимпиада за пореден път не можа да вземе златото. Така е в спорта. Понякога най-големите не стигат до олимпийското злато. Припомнете си колко пъти то се разминаваше и на голямата ни Стефка Костадинова. И как години след като беше поставила невероятния си световен рекорд на скок на височина, който между другото все още не е подобрен, тя така и не успяваше да се добере до заветната цел. Беше на ръба да го пропусне и на последната си олимпиада, но слава богу, случи й се. Та мисълта ми беше за това, че понякога, колкото и усилия да е вложил един спортист, колкото и желание да има, късметът му бяга в най-решителния момент и не успява да се пребори за мечтаното олимпийско злато. Което не прави нещата, които е постигнал, по-малко значими. Та започнах с това, че Станка Златева ми е безкрайно симпатична – мъжко момиче. Останах малко разочарован обаче от това, което се е случило на церемонията по обявяването на спортист на годината. Съвсем логично след спортните си успехи през изминалата година на призовите първо и второ място са били поставени братята Тервел и Кубрат Пулеви, а след тях Станка. Казват журналистите, които са присъствали там, че тя просто изведнъж е изчезнала и не се е появила на връчването на приза – според тях обидена, че не е на първо място. Искрено се надявам да има много смислено и най-важното вярно обяснение на внезапното й изчезване. Защото това, което прави един спортист голям, е не само умението да печели, а преди всичко умението да губи с достойнство.
