Когато си родител неизменно трябва да си до детeто 24/7. И имам предвид буквално, защото никога не можеш да предвидиш какво може да обърка податливата детска психика. 
Три-четири нощи детето ми спа неспокойно, измъчвано от страшни сънища. Мрънка, върти се, вика и след събуждането трудно може да заспи отново. Сърцето му блъска като врабче в гърдите, каза жената. Първата вечер сметнахме, че е просто лош сън. Нямаме навика да позволяваме на детето да спи помежду ни, но го взехме в леглото при нас и след като най-сетне заспа, не обърнахме кой знае какво внимание. Втората вечер обаче кошмарът дойде отново. Няма да крия – притеснихме се. Поговорихме с малкия и се оказа, че нищо през изминалите дни не го е притеснило – нито отношенията с децата в градина, нито с учителката, не е разговаряло с непознати, нищо… Питахме какво е сънувало. Разказа несмислени неща, които почти не разбрахме. Развълнувано детско съзнание, помислихме. Третата вечер, след като отново кошмарът събуди детето ни, бяхме готови да се консултираме с психолог. Сутринта обаче, докато правих кафето си и наблюдавах сина ми да разцъква програмите по телевизора, които неотменно го отведоха до детските канали, спря и се развика на някаква японска бъркотия с пилоти и чудовища. И тогава ми просветна! Анимето беше толкова динамично, кърваво, мазохистично дори, и беше толкова не-за-деца, че направо ми приседна. Веднага ми се изясниха разказите на детето за странните сънищата.
Ограничихме гледането на такива детски филмчета и не след дълго кошмарите престанаха. Като родител съветвам всички, които имат деца, да обръщат повече внимание и следят стриктно с какво си губят времето малчуганите. Дори от любопитство седнете и изгледайте с тях някое епизодче от иначе инфантилното филмче. Налагайте повече контрол върху времето, което детето ви прекарва пред телевизора, за да не ви се случи да се притеснявате заради кошмарни нощи. Лошите сънища могат да са резултат на много неща, но когато можете да спомогнете за тяхното неявяване е срамота да не се направи необходимото. Няма нищо по-важно от физическото и психическото здраве на моето дете.
