Не знам дали си спомняте, преди година и нещо в една сливенска банка се случи обир и служителките на банката, повечето жени, бяха държани като заложнички почти 24 часа. След като ги освободиха, жените бяха във видимо добро състояние, даже дадоха пресконференция, на която по изричната поръка на главния секретар на МВР Калин Георгиев благодариха лично на Бойко Борисов, че ги е освободил. Та тогава нещата изглеждаха добре. Само че не случайно има термин като посттравматичен стрес. Обикновено организмът и психиката, когато са поставени на тежко изпитание, се мобилизират и човек се държи, държи се и малко след това и после идва страшното. Когато човек се отпусне, идват страховете и ужаса от преживяното. Повод за тия ми размисли за драмата отпреди година ми даде един филм от последните дни на журналистката от БТВ Миролюба Бенатова, филм за служителките от банката и за ужаса, в който живеят оттогава насам, за постоянните кошмари, които им се явяват нощем, и за тежките спомени и мисли. Веднага след това пък мернах информация в интернет, че е много вероятно Жоро Милионера – онзи юначага, дето открадна инкасо буса с милионите на една банка – след два-три месеца да бъде освободен, ако досъдебното производство не приключи в едногодишния законов срок, който изтича тогава. И се питам как като общество ще се застраховаме срещу такива груби посегателства върху собствеността и върху личността, ако позволяваме бандитите да се измъкват безнаказано. Днес безнаказано ще открадне над милион и половина, утре ще вземе заложници, другиден – един бог знае.
