Едва ли има човек в България, който да не е чул поговорката. Обаче забелязвам, че това е едно от тези неща, които ни идват в главите по време на разговори и ги използваме без срам, за да се изтъкнем като големи родолюбци и патриоти. А в действителност никак не опознаваме родината си и изобщо не я обичаме.
Не ми се хабят думи в този пост да ви убеждавам колко много красоти има по нашите ширини. В интерес на истината малко са хората, които са скитали из горите, които са се докосвали до девствени плажове и тичали из жълти поля. Повечето си стоят в големите градове и казват, че Черноморието било презастроено, хижите в лошо състояние, язовирите мръсни. И това е вярно, но само донякъде. Зависи къде сте били, къде искате да бъдете и колко големи са очакванията и изискванията си. Ако търсите швейцарски лукс у нас няма да го откриете, ако искате да сте като на Малдивите, пак няма да стане. Тук и манталитета ни е друг, и финансовите ни възможности. И преди да сте обърнали всикчо на политика, аз ще ви кажа, че политика се прави първо от народа. Когато на вас ви е безразлично и си ходите на Запад не можете да очаквате, че на управляващите ще им пука. Те са свикнали, че вие само се оплаквате и вече не ви слушат, а си правят каквото си искат.
Хора, интересувайте се какво има в родината ви. Посетете тези места. Много историческите обекти са се превърнали в малки европейски оазиси и няма начин да не се почувствате далеч от мръсотията и пошлостта на големия град, който ви показва само колко добре асфалтиран е пътят към летището. Зарежете и стереотипното политическо мислене. Обичайте родината си въпреки всичко и въпреки всички.