Притежавам наследствена къща в китно село в Еленския балкан – Граматици. Там прекарах голяма част от детството си, и мястото ми е наистина много мило, а и се намира насред красотата на Стара планина. За съжаление, селото е обезлюдено, почти на изчезване, а къщата – запустяла и нуждаеща се от сериозен ремонт. На много пъти съм се замислял, след като детето порасне още малко, със съпругата ми да се преместим да живеем там, да си направим зеленчукова градина и малка животинска ферма, защо да не пре
длагаме и селски туризъм. На нея идеята също й допада, но засега животът ни е просто прекалено динамичен – кой знае, живот и здраве след 6-7 години…
Постоянно се възмущавам от това как държавата нехае за селата и техните жители. Толкова много малки населени места изчезват, само защото няма училища, няма пътища и други инфраструктурни проблеми. Много семейства реално биха предпочели да живеят там, ако ги има тези предпоставки. В крайна сметка земеделството и животновъдството винаги ще бъдат добре заплатени – нужно е единствено хората по селата да не се чувстват отцепени от цивилизацията. Разбира се, има и положителни неща. Наскоро разбрах, че наред със съседното село – Костел, и нашето вече разполага с високоскоростен интернет. Сигурно си мислите – какво пък толкова. Съвсем нормално удобство е, разбира се, но в едно далечно село в планината, е истински лукс. Това огромно удоволствие се дължи на проект, изпълнен от Изпълнителна агенция ЕСМИС под ръководството на бившия сливенски кмет – Христин Петков за широколентов достъп до световната мрежа и в малките населени места. Предполагам ще се съгласите, че е съвсем друго нещо да живееш на село и да имаш достъп до интернет със скорост каквато е в града. Надявам се и други държавни чиновници, агенции и институции скоро да се сетят, че имаме села, чиито жители също се нуждаят от удобства и подкрепа.
