Най-добрият лек срещу стреса е лежерността. Осъзнах това, след като многократно си изпусках нервите в поредица от ужасни дни. Не един и два бели косъма ми разкрасиха прическата, при това те са ми белите кахъри. Притеснителен е не цветът на косата, а общото здраве и съхраняването на нервната система.
Много често хората, поставени в стресова ситуация, не могат да мислят рационално, справят се по-трудно и по-бавно с дейностите си, да не говорим, че си развалят настроението (вижте мен), което се отразява на отношенията със семейството. Ставате по нетърпеливи с децата и пренебрегвате съпругата си. Осъзнавате това, чак след като отнесете някой шамар от половинката или пък непрестанните притеснения от работния делник ви застигнат, сгромолясате се на болничното легло и лекарят ви каже, че трябва да намалите притесненията и да се погрижите за здравето си.
И понеже аз съм най-големият пример за всичко описано дотук, ще ви кажа как се опитвам да се справям с кошмарното ежедневие. Всеки ден си повтарям една проста житейска мъдрост, измислена от представител на будисткото учение. Тя гласи: “Бъди дзен!” и “Бъди като камък – устойчив и непоклатим”. Започнах да се старая да подминавам всякакви разправии, да не влизам в спорове, да прекратявам неприятна за мен тема, защото разбрах, че с прости хора не можеш да излезеш на глава и почнеш ли да ги убеждаваш в правотата на собствената си гледна точка си загубен. Казвам си: Не гледай и не се ядосвай, че колегите ти не се справят с работата. Гледай само своята. Ако някой иска да му спасяваш задника, кажи му, че си зает с нов проект или друго. Той няма как да настоява, ако го убедиш, че шефа ти стои над главата.
И така… общ съвет за всички: Не се замесваш в клюки и не обръщаш внимание на такива за себе си. Споделяш по-малко и се смееш повече. На въпроса винаги отвръщаш с въпрос. Питат те как си, казваш: “Дзен!”. И после и денят ти ще е по-ведър, и жената по-мила, и изследванията при доктора по-добри…
