Как изглежда корпоративния свят за обикновения служител? Ами седиш си в кюбикъла (това са онези изолираните бюрца), взираш се в монитора по цял ден и гледаш как компанията ти изкарва много пари. Ти си една малка брънка в целия процес, човекът без име, който върши монотонна работа всеки ден. На всяка оперативка супервайзърът ти те убеждава колко ценен си всъщност и колко огромна е твоята роля в общото цяло. Иска ти се да бъдеш експерт в областта си, но на корпоративния свят не му трябват повече специалисти, той търси съвестни изпълнители на рутинни задачи.
Ти, понеже си послушен и изпълнителен, често получаваш похвала пред всички. Ръкопляскат ти как си копи-пейстнал най-много неща в екселската таблица и за пореден път си счупил собствения си рекорд. Виждаш възхищението в очите на колегите си и се надъхваш още повече, за да не им позволиш и следващия път да те минат. Все пак трябва да защитиш репутацията си.
Вече поредна грамота за най-продуктивен служител краси бюрото ти, т.е. кюбикъла. Сменяш старата с нова, натрупал си солидна колекция. Никога не пропускаш да снимаш грамотата за фейсбук – последния път за една минута събра 10 лайка и два похвални коментара. Следят ги приятелите ти тези неща, очевидно имаш много фенове.
Най-важното е обаче да не разочароваш себе си. Казваш си, че все някога ще станеш експерт. Последните 10 години усърдна работа го доказват. Сложиха те в онези по-широките кюбикъли, да имаш място да си изпънеш краката. Това е голяма чест, явно много те ценят.
***Скъпи приятели, надявам се, че улавяте ироничния тон на статията. Да, мога да пиша и такива неща :). Бъдете господари на съдбата си и ако усещате, че попадате в такъв затворен кръг, гледайте да се отскубнете. Възможностите ще започнат да се появяват, когато започнете да ги търсите. Не се примирявайте, търсете!
