Като малък много пъти съм гледал как ловните дружинки се събираха и тръгваха с пушките си към горите или полето. Стреляха по пъдпъдъци, гонеха глигани… Тогава ходех няколко пъти с баща ми и запомних тези моменти като вълнуващи. Не заради самия лов, а заради ритуалите, следенето, оглеждането за дивеч, разходката сред природата.
Преди няколко дни ме поканиха на лов и спомените ми от едно време нахлуха сякаш да е било вчера. Не съм решил още дали ще отида, но зная, че е въпрос на чест да го направя. Не съм запален по лова, но мъжкото в мен проговаря. Може и да им е смешно на жените, но у нас, мъжете, има един типичен порив, който ни връща към праотците ни, изкарвали прехраната си, оцелявайки с лов. Всъщност преди всичко друго е било преследването на животни за тяхното месо и топла кожа.
Всъщност това е най-съвместимата ни с природата дейност. Мнозина ще намерят лова за нехуманна проява, но и мнозина ще се съгласят, че той е част от нас-човеците, който в действителност сме си хищници. Но вече столетия ловът се е превърнал и е възприеман като повече от преследване на животни. Той е спорт за благородници, мъжко време, доказване, чест, разходка сред природата, опознаване на живота и неговото ценене. Никой друг като лова не може да научи човека да уважава природата и нейните богатства. Защото въпросът не е да стреляш, а когато уличиш да благодариш за поднесения ти дар.
