Още с първия слънчев ден, когато хората решиха, че е време да размърдат крака и да излязат на разходка, Общината ни изненада. Тарифата за паркиране в центъра се вдигна с 20%. Не става дума за някакви митични левове, които така или иначе не са съвсем реални. Става дума за 20% отгоре върху цената, която и без това ни струваше цяло състояние. Обяснението беше кратко и ясно: нужни са средства за поддръжка. Е, и какво от това? Поддръжката винаги е била повод да ни изцеждат като лимони. Преди това оправданието беше дупките по улиците, после бяха счупените пейки, после някакви си „интелигентни“ светофари, които в крайна сметка не станаха по-умни, а само по-досадни. Сега поддръжката е просто дума, зад която се крие желанието да се вземат още пари. Иронията е, че когато паркираш, често трябва да лавираш между кофи за боклук, разпилени найлонови торби и следи от „градинска поддръжка“, която прилича повече на диво състезание по косене на трева. А ти, междувременно, броиш еврото след еврото, за да си оставиш колата за час-два, защото иначе просто няма къде да я паркираш. На Бунарджика, естествено, паркингът е пълен. Там се събират хора, които не се интересуват от културата или природата, а просто от това да си оставят колата на сянка, за да не се прегрее. За тях паркингът е по-важен от самата алея. В Капана, разбира се, ситуацията е същата. Там всеки квадратен метър е зает от някое заведение, което е решило, че може да си позволи да заграби част от тротоара. А ти, ако имаш нещастието да решиш да посетиш някое от тези места, трябва да обикаляш като гладен вълк, докато намериш дупка, достатъчно голяма за колата ти. И всичко това, разбира се, срещу все по-висока цена. В крайна сметка, Общината успя да ни убеди, че паркирането не е право, а лукс. И ако искаш да си позволиш този лукс, трябва да си готов да платиш. Платиш и да мълчиш. Защото, ако не мълчиш, рискуваш да останеш без място за колата си. А това вече е истинска трагедия.
