Още с първия слънчев ден, когато хората решиха, че е време да размърдат крака и да излязат на разходка, Общината ни изненада. Тарифата за паркиране в центъра се вдигна с 20%. Не става дума за някакви митични левове, които така или иначе не са съвсем реални. Става дума за 20% отгоре върху цената, която и без това ни струваше цяло състояние. Обяснението беше кратко и ясно: нужни са средства за поддръжка. Е, и какво от това? Поддръжката винаги е била повод да ни изцеждат като лимони. Преди това оправданието беше дупките по улиците, после бяха счупените пейки, после някакви си „интелигентни“ светофари, които в крайна сметка не станаха по-умни, а само по-досадни. Сега поддръжката е просто дума, зад която се крие желанието да се вземат още пари. Иронията е, че когато паркираш, често трябва да лавираш между кофи за боклук, разпилени найлонови торби и следи от „градинска поддръжка“, която прилича повече на диво състезание по косене на трева. А ти, междувременно, броиш еврото след еврото, за да си оставиш колата за час-два, защото иначе просто няма къде да я паркираш. На Бунарджика, естествено, паркингът е пълен. Там се събират хора, които не се интересуват от културата или природата, а просто от това да си оставят колата на сянка, за да не се прегрее. За тях паркингът е по-важен от самата алея. В Капана, разбира се, ситуацията е същата. Там всеки квадратен метър е зает от някое заведение, което е решило, че може да си позволи да заграби част от тротоара. А ти, ако имаш нещастието да решиш да посетиш някое от тези места, трябва да обикаляш като гладен вълк, докато намериш дупка, достатъчно голяма за колата ти. И всичко това, разбира се, срещу все по-висока цена. В крайна сметка, Общината успя да ни убеди, че паркирането не е право, а лукс. И ако искаш да си позволиш този лукс, трябва да си готов да платиш. Платиш и да мълчиш. Защото, ако не мълчиш, рискуваш да останеш без място за колата си. А това вече е истинска трагедия.
Тарифата за паркиране в София е поредното доказателство, че Общината гледа на нас като на ходещи банкомати. Човек не може да излезе дори на слънце, без да му вземат още пари. Най-лошото е, че оправданието с поддръжката е толкова изтъркано, че вече никой не му вярва.
Не знам за теб, но на мен все ми се струва, че тези „интелигентни“ светофари повече пречат, отколкото помагат. Стоиш си на червено, а няма и кола на кръстовището – направо те хваща яд. Точно това ми напомни за поддръжката, която все ни е оправданието – хем плащаме, хем пак си е същият хаос.